Големите пирамиди в Гиза

Египетските пирамиди са древни архитектурни структури с форма на пирамида и разположени в Египет. Към 2008 са открити 138 египетски пирамиди.^[1][2] Повечето от тях са построени като гробници на фараоните и техните съпруги по време на Старото царство и Средното царство.^[3][4]
Най-ранните известни египетски пирамиди са открити в Сакара (Saqqara), северозападно от Мемфис. Най-стара от тях е пирамидата на Джосер (строена от 2630 до 2611 г. пр.н.е.) по време на Третата династия. Тази пирамида и околният комплекс са дело на архитекта Имхотеп и се считат общо взето за най-старите монументални структури от облицован камък.
Най-прочути са пирамидите от некропола в Гиза, в покрайнините на Кайро. Няколко от тях са сред най-големите сгради, строени някога.^[5] Най-голямата от тях е Хеопсовата пирамида в Гиза.След 2600 г. пр.н.е. в Египет били построени много пирамиди. В строителството им участвали хиляди роби. Учените не са установили причината, поради която гробниците на фараоните имат пирамидална форма. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са били съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите били свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставяли в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.

Владетели на древен Египет- Снофру

Снофру е египетски фараон, основоположник на IV династия в Древен Египет. Управлявал от около 2613 пр.н.е. до 2589 пр.н.е., той остава известен като мъдър и справедлив владетел.

Той е бил женен за Хетеферес, за която се смятало, че е дъщеря на бащата на Снофру Хуни, а негова майка била Мересанк I. Хетеферес и Снофру дали живот на най-известния строител на пирамиди, Хуфу, още познат под гръцкото име Хеопс.
Баща на най-известния строител на пирамиди Хуфу, Снефру всъщност е по-продуктивен от своя наследник, като първо завършва пирамидата на своя баща Хуни в Мейдум, а след това и собствената си стъпаловидна пирамида там. След това той строи известната Огъната пирамида в Дахшур и, най-накрая, първата истинска пирамида в Египет - Червената пирамида.Снофру бил доста по-изобретателен от наследника си, отговорен за построяването на трите пирамиди. Първо той завършил пирамидата на Хуни в Медум, като я трансформирал от стъпаловидна в истинска пирамида, първата от вида си. За съжаление след завършването на постройката, тя частично се срутила. Последвал нов опит за построяването на пирамида. Така Снофру построил прочутата Наклонена пирамида в Дашур. Плановете ѝ не включвали наклона, но Снофру бил принуден да намали градуса на стените от 54 на 43, за да избегне срама от втори провал. Въпреки успешния строеж, пирамидата не била достатъчно достойна, следователно Снофру се заел с постройката на трета, позната като "Червената Пирамида". Тя и до днес е четвъртата по големина в Египет.

Владетели на древен Египет-Тутанкамон

Умрял още като юноша. Последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Положен в четири позлатени ковчега, поставени един в друг, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит. Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър. Гробът на Тутанкамон е единственото открито непокътнато царско погребение от Древен Египет.
Тутанкамон се възкачва на престола на осемгодишна възраст и умира на 19 години. Според повечето изследователи смъртта му е причинена от силен удар по тила. Някои по-нови изследвания сочат като по-вероятна причина гангрена на левия крак (инфекция след счупване на крака), съчетана с усложнения от малария.

Владетели на древен Египет- Цар Джосер

Джосер (ок. 2600 пр.н.е.) е вторият и най-известен владетел на Древен Египет от III династия. Останал е в историята с първата в света стъпаловидна пирамида, изградена за негова гробница по идея на Имхотеп. Фараонът Джосер е амбициозен, решителен и успешен египетски владетел.
Фараонът Джосер е споменаван в източниците от своето време единствено със своето Хор-име Нетджерихет („тялото на боговете“), а по-късните източници на гръцки език го наричат Тосортос. Вероятно Джосер е рожденото име на този фараон и то е употребявано само в по-късните източници. Най ранното доказателство, че и двете имена принадлежат на този владетел е открито в надпис на скала на остров Сехел в Асуан.

Пирамидата на цар Джосер

Стъпаловидната пирамида на Джосер в Сакара е най-древната от съхранените каменни постройки. Построена е от съветника Имхотеп за погребението на египетския фараон Джосер ок. 2650 пр.н.е. Това е първото в света каменно архитектурно съоръжение.

Първоначалният замисъл на Имхотеп е да изгради обикновена правоъгълна мастаба. Това, което е различно при новата мастаба, е материалът за строежа ѝ – каменни блокове, вместо обичайно използвания при тези строежи кирпич. В процеса на строителството Имхотеп решава върху първата каменна мастаба да надстрои още няколко, по-малки сгради и така погребалната мастаба на Джосер е видоизменена в първата стъпаловидна пирамида в историята на Древен Египет.
Тази шестстепенна пирамида е била с размери 125 на 115 м и височина приблизително 62 м. В днешно време е добре запазена, въпреки че през изминалите хилядолетия е била частично ерозирала и така размерите ѝ в днешно време 121 × 109 м, а височина 61 м. Стилът и формата ѝ стават образец за подражаване в процеса на развитие на каменното строителство не само в Древен Египет, но и в други региони на древния свят.
Стъпаловидната пирамида на Джосер е предназначена за цялото семейство на владетеля. В пирамидата на Джосер за членовете на семейството му са приготвени 11 погребални камери в тунелите на пирамидите. Там са били погребани всички негови жени и деца, в това число е намерена мумия на дете на приблизително 8 г.

Богинята Хатор (Хатхор)

Хат(х)ор е богиня на любовта и хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск. В началото е била персонификация на Млечният път. Изобразаяват я с рога, с които издига Слънцето на небето. Тя е и съпруга на Хор. Сватбата им е толкова почитана, че всяка година нейната статуя и тази на Хор били изнасяни от храмовете за да се отпразнува годишнината.Египтяните са вярвали че Хатор дава храна и вода на изгубилите се в пустинята.това на главата и не са рога,а символ за андрогинност.Другата версия е,че това представлява съд,съдържащ божественото зърно.

„Ба“ и „Ка“

Древните египтяни вярвали в живота след смъртта. Физическото тяло наричали „ба“ а душата „ка“Преди да отиде в Рая или Ада, душата е преминавала през Изпита или Съда на Тот и Маат. На везните на Тот поставяли Перото на Маат, Богинята на Справедливостта и Закона и ако сърцето на Подсъдимият било по-тежко от закона на Маат, то душата му бивала поглъщана от едно огромно чудовище. А ако всичко минело добре,то той бил благословен да пътува в Златната Лодка на Ра.

Маат

Маат е древноегипетска богиня на правосъдието, представяна като жена с перо на главата. За разлика от другите богове и богини, Маат е по-скоро концепция, а не действащо божество. Маат е и превъплъщение на бог Амон. Жена на бог Тот, с когото са имали осем деца, най-известното от тях бил бог Амон. При муфифицирането сърцето умишлено било оставяно в тялото на мумията, защото се смятало, че след смъртта мъртвеца се изправял на съд. Този съд представлявал везни, на които от едната страна стояло перото на истината, което принадлежало на богинята на правосъдието Маат. От другата страна на везните се поставяло сърцето на покойника и ако везните се изравнят значи човекът е живял добре и душата му бива допускана в подземното царство. Ако пък сърцето се окаже по-тежко от перото на истината значи, че на него тежат много грехове и то бива изяждано от сърцеяда Аммут и така душата никога не намира покой.

Бог Сет

Сет (още Сутекх или Сетех) е бог на пустинята, войната, гръмотевиците и хаоса в Древен Египет. Както и много други египетски божества, той е изобразяван с човешко тяло и животинска глава. Сред египтолозите няма единодушно мнение какво е животното, което служи за глава на Сет. Според някои то е тръбозъб или магаре, но според други то е измислено.
Сет наследява от баща си Геб неплодородните земи и пустините, а неговият брат Озирис наследява плодородните земи. По право Озирис трябва да властва над Египет, но гордият Сет не може да приеме такава загуба. Той убива брат си, нарязва тялото му на парчета и ги скрива на четиринадесет тайни места из целия Египет,но Изида ги е намерила.
Древните елини отъждествяват Сет с богът на буриите Тайфун.
Сет е един от най-древните и най-сложните богове в Египет. Постепенно той се превръща в един от враговете на другите богове. Култът към него е установен в най-ранни времена, а негов център е град Небет, който се намира на брега на река Нил, на север от Луксор. Този град е разположен на кръстопътя на главните пътища, които водят от Египет към местата където в пустините се намират златните мини. Небет означава "златен град", поради което едно от имената на Сет е Небти - "този от златния град".
Сет е изобразяван като странен див звяр. Тялото му прилича на хрътка с вдигната нагоре опашка. На лицето си има характерна, силноизразена муцуна, или нос, а ушите му са заострени. Тялото му е мъртвешко бяло, а косата червена. Във времената на династиите Сет понякога е рисуван със забита в главата му кама. По това време той е смятан за вреден за хората, сеел е опасности и трябвало да бъде прогонван. Древните египтяни вярвали, че всеки месец той напада и поглъща Луната, с което се обяснявало новолунието. В една от легендите в Египет се разказва как бог Геб разделя Земята на две части. Едната дава на Озирис, братът на Сет, а другата на самия Сет. Всеки от тях управлява справедливо своите хора. Когато двете части се обединили, Озирис и Сет били изобразявани заедно с лице един към друг и със символа на единство между тях. Постепенно това равенство се превърнало в противопоставяне на двата бога. Някои започнали да предпочитат Озирис а други Сет. С течение на времето двата бога се отдалечили един от друг и отношенията между тях се променили. Така постепенно те се превърнали в смъртни врагове.
В Мемфис Сет се разглежда като брат на Озирис, Изида и Нефтида. Като Нефтида е и негова съпруга. Но хиксосите му определят две съпруги от своя пантеон - Аната и Астарта, богиня на войната. Тези две богини са приети и почитани от египтяните като съпруги на Сет, даже след оттеглянето на хиксосите, а името му е забранено за произнасяне или изписване.
Освен бог на чужденците, Сет става и бог на пустинята. Той е наречен "Червеният бог", ставайки символ на негостоприемната пустиня на Изток. С култа към него са свързани всички опасни животни. Той е придружаван от животни с червена козина и затова хората с червени коси са смятани за подозрителни. В легендата за него се говори, че Сет се появил на бял свят, като разкъсал жестоко утробата на майка си Нут.

Богинята Изида

Изида (позната е още като Изис) — древноегипетска богиня на магията и на живота, на семейството, символ на матримониалната хармония и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите. Изида е сестра и жена на бог Озирис, и майка на Хор.
Представя се като жена с йероглифа за трон на главата. По късно приема отличителните белези на Хатхор - рога на крава и слънчев диск на главата, държаща в ръка свитък папирус. Често е изобразявана като майка, кърмеща своя син Хор. Тъй като отглежда сина си далеч от чичо му Сет - в блатата на Делтата, тя постоянно бди над него от типичните опасности за тръстиковите блата. Египетските жени търсят помощта на богинята когато техните деца са пострадали от ухапвания от скорпиони и змии - като отъждествятат раненото дете с Хор се надяват да получат помощта на състрадателната майка Изида. Може да бъде видяна и в изображенията по ковчези и саркофази : като жена с трон на главата и криле, с които закриля мъртвия.
Според един от митовете, Изида успяла да открие тайното име на бог Ра, добивайки по този начин безгранична власт над него и над света

Бог Тот

Тот е божество в египетската митология – бог на занаятите и науката. Неговите животни са ибисът и павианът. Египетските богове съответсват и на 12 - те зодиакални знака. Тот е богът на мъдростта, представител на знак Дева. Тот също така е считан за бога на писмеността. Негово дело е и Книгата на живота или Книгата на бог Тот. Във 108 златни ламини той описва човешкия живот и съпътстващите го цикли, както и свещената тайна за съществуването му. За съжаление, до наши дни много от тези ламини не са запазени в същинската си цялост, но те се считат за една от големите мистерии, съпътствали Египет в развитието му. Той има участие и в „Книга на мъртвите“, или по тогавашно време наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“. Той записвал присъдата. Ако се отсъди, че сърцето е с "истинен глас", чрез изпитанието на Великия Баланс, той може да стъпи в Царството на Мъртвите. Но ако не е, Великият Баланс го отсъжда и сърцето се поглъща от сърцеяда, тъй като е по-тежко от перото на истината. Сърцеядата Аммат има глава на крокодил и тяло на лъв и хопопотам. Тот също така се счита за езикът и сърцето на богът на слънцето Ра, по начина по който завещанието на Ра е било преведено в говор. Тот е бил замесен в магъосничество, наука, писане и съдител на мъртвите.

Бог Анубис

Анубис (Инпу) — бог, съпровождащ душите през тъмнината в древноегипетската митология. След смъртта води душата в небесния Дуат. Роден е от случайното съчетаване на Озирис с Нефтида – съпругата на Сет. Звездата Инпу е също така Звезда на Изида — Сириус - пътеводна звезда. Земното изображение на Сириус е град Кхем (на гръцки - Летопол). Това е град, разположен право на север от пирамидата на Хуфу,тоест хеопсовата пирамида. Анубис е бил изобразяван като чакал или човек с глава на чакал. Помогнал е на Изида да събере частите от тялото на Озирис, след като Сет ги разпръснал из цял Египет.

Бог Хор

Изобразява се като сокол, човек с глава на сокол, крилато слънце. Символът му е слънчевият диск с разпрострени криле.

В много области на Египет било разпространено предклонението към божествата-соколи, с различни имена, но по правило свързани с небето и слънцето. Първоначално Хор бил почитан като хищният бог на лова, но в династическия периода период станало постепенното сливане на различните му образи до два основни и тясно свързани: Хор, синът на Изида (ег. Хор-са-Исет) и Хор Бехдетски. Вторият, съпруг на Хатор и баща на Хор-Сематауи, се явява основно бог на светлината, борещ се със силите на мрака. Очите му са слънцето и луната. Синът на Изида основно е мъстител за смъртта на баща си - Озирис. Но, и двамата богове са покровители на царската власт - фараоните на практика са "служители" на Хор, приемници на неговата власт над Египет, а със своите крила богът е хранител главата на фараона (подобно е изработена статуята на фараона Хефрен). Името на Хор станало задължителна съставка в петчленната титла на фараона.Съгласно мита за Хор, сина Изида, той бил заченат от мъртвия Озирис, убит предателски от брат си Сет. Роден в делтата на Нил, той бил отгледан и възпитан от майка си. Вече възмъжал, на съда на боговете, в спор със Сет, Хор бил признат за единствен наследник на Озирис. Но, отначало в схватките си със Сет той търпи поражение и Сет вади едното му око, което се оказва вълшебно. След дълга битка Хор успява да победи врага си, и в знак на подчинение Сет полага окото му на челото на Озирис. Хор дава окото си на мъртвия Озирис, който го гълта и оживява. По-късно отстъпва трона на Египет на сина си, а сам става господар на царството на мъртвите.

Богинята Баст (Бастет)

Баст (наречена по-късно Бастет) е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Също е въплъщавала животворната и лекуваща сила на слънцето, за разлика от Сехмет - символ на изпепеляващата му сила. Вярвало се, че лекува болните и помага на реколтата да узрее. Изобразявана е като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце. Понякога е изобразявана просто като котка. Дъщеря на бога на слънцето Ра. Покровителка е на Бубастис – града, където е почитана. През гръко-римския период в Древен Египет е бил разпространен култ, в чийто център е стояла Бастет: жертването на мумифицирани котки. Жреците на богинята Бастет събирали котки и ги предлагали на населението за жертвоприношения. Когато някой вярващ си изберял котка, обичайно след това тя била умъртвявана от жреца, чрез извиване на врата ѝ. Само много големите котки били умъртвявани с удар. Мъртвата котка била подлагана след това на традиционния процес на мумифициране, прилаган и за хората. Според това колко бил заплатил купувачът, получавал след това мумия на голяма или по-малка котка и полагал тази мумия в специално изготвена за приношение на котки погребална камера.
Ако поклонник искал да принесе на богинята Бастет специална жертва, купувал котки на едро. Рентгенови снимки на стотици котешки мумии, намерени в Долината на царете показват обаче, че в около една четвърт от случаите котешките мумии са или съвсем празни или съдържат само отделни костици от котка. Дали жреците са мамели съзнателно или става въпрос за недостиг на котки, днес не се знае.
Същевременно котките (става въпрос за котките от породата Египетска мау, познати днес далеч извън пределите на Египет) са били защитавани от закона – ако човек убиел котка, дори и неволно, го чакало смъртно наказание. Херодот споменава, че хората често носели от други краища на Египет умрели котки в Бубастис, за да бъдат мумифицирани и погребани там. Бастет е смятана за една от жените на бог Птах. Храм: Бубастис Животно: Котка

Бог Озирис

Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.
Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет - злият бог на пустинята - го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.

Задгробен живот

Балсамирането, като процес за запазване на тялото и на душите на Ка и Ба е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат, но сърцето е единствения орган, който се оставя в тялото. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове.
Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази 'втора смърт' може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му.
Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения.

Претеглянето на сърцето

За египтянина в сърцето са заключени всички лъжи и истини, извършени приживе. След смъртта, на церемония се анализират. Церемонията на претеглянето на сърцето решава дали на покойния ще се даде право на живот в отвъдното. Умрелият се въвежда в Съдебната зала от Анубис. Сърцето се поставя на везна, като от другата страна се поставя Перото на истината на богинята Маат. Анубис извършва претеглянето. Тот записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на Озирис ако сърцето е по-леко от перото на Маат . Демонът Аммит, "Сърцеяда" - полукрокодил, полулъв, полухипопотам - изяжда онези, чиито сърца са по-тежки от перото, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното.