Бог Хор

Изобразява се като сокол, човек с глава на сокол, крилато слънце. Символът му е слънчевият диск с разпрострени криле.

В много области на Египет било разпространено предклонението към божествата-соколи, с различни имена, но по правило свързани с небето и слънцето. Първоначално Хор бил почитан като хищният бог на лова, но в династическия периода период станало постепенното сливане на различните му образи до два основни и тясно свързани: Хор, синът на Изида (ег. Хор-са-Исет) и Хор Бехдетски. Вторият, съпруг на Хатор и баща на Хор-Сематауи, се явява основно бог на светлината, борещ се със силите на мрака. Очите му са слънцето и луната. Синът на Изида основно е мъстител за смъртта на баща си - Озирис. Но, и двамата богове са покровители на царската власт - фараоните на практика са "служители" на Хор, приемници на неговата власт над Египет, а със своите крила богът е хранител главата на фараона (подобно е изработена статуята на фараона Хефрен). Името на Хор станало задължителна съставка в петчленната титла на фараона.Съгласно мита за Хор, сина Изида, той бил заченат от мъртвия Озирис, убит предателски от брат си Сет. Роден в делтата на Нил, той бил отгледан и възпитан от майка си. Вече възмъжал, на съда на боговете, в спор със Сет, Хор бил признат за единствен наследник на Озирис. Но, отначало в схватките си със Сет той търпи поражение и Сет вади едното му око, което се оказва вълшебно. След дълга битка Хор успява да победи врага си, и в знак на подчинение Сет полага окото му на челото на Озирис. Хор дава окото си на мъртвия Озирис, който го гълта и оживява. По-късно отстъпва трона на Египет на сина си, а сам става господар на царството на мъртвите.